Честота:

Честотата на звука е броят колебания за единица време. Обозначава се с f. Мерната единица за честота е херц(Hz). Тя може да бъде от части до десетки и стотици хиляди херца. Горната граница на честотата на звука зависи от разстоянието между частиците във веществото.

Видове:

Звуковият диапазон се дели на три групи – Инфразвук, Чуваем звук и Ултразвук.

Инфразвук:

Това е звук, който не може да бъде чут от човешкото ухо, тъй като честотата му на трептене е твърде малка. За горна граница на инфразвука се приемат честотите от 16 до 20Hz, а долната му граница не е определена може да бъде и 0.01. Той е характерен със свойството да се разпространява на големи разстояния и да заобикаля препятствия с малко разсейване.

Чуваем звук:

Това е звуковият диапазон, който човешкото ухо може да възприеме като тонове. Неговият интервал е от 20Hz do 20kHz, въпреки че тези граници варират в зависимост от възрастта на човек. Децата и младите хора чуват по-добре високите тонове. С напредване на възрастта способността на човешкото ухо да възприема високите тонове намалява. Ухото ухо е най-чувствително в обхвата между 1000-2000Hz.

Ултразвук:

Това също е звук, който не може да бъде доловен от човешкото ухо. Неговата граница обикновено е от 20kHz до един милиард херца. Въпреки че човек е неспособен да ги чуе пак могат да окажат влияние върху него. Ултразвукът се използва сравнително от скоро в промишлеността, техниката и науката, въпреки че се познава отдавна. При висока интензивност може да повлияе неблагоприятно върху човешкия организъм. Някой животно комуникират или се ориентират чрез ултразвук.

Според спектралния състав звукът се дели на: Чист звук, Сложен и Шум.

Чисти звук: Той се нарича още тон. Това е звук, създаден от синусоидално акустично трептение.

Сложен: Познат още като съставен, понеже се създава от два или повече чисти звука.

Шум: Това е случайно акустично трептение, най-често често непостоянно и с различни честоти.