Хармоник (обертон): това е звукова вълна, чиято честота е цяло число пъти по-висока от честотата на основната звукова вълна.

Субхармоник (унитон): това е звукова вълна, чиято честота е цяло число пъти по-ниска от честотата на основната вълна.

Тебмър на звука: това е сложен звук с характерна окраска, която се характеризира от интензивността и количеството на хармоници. Звукът на източника може слухово да се определи благодарение на тембъра.

Октава: това е интервалът между две честоти, като втората е два пъти по-висока, или чието отношение е равно на две т.е. f2/f1=2. Звуковият спектър от 20-20 000Hz съдържа 10 октави. Тъй като тя е неудобна за работа се разделя на кратни единици. В електронната акустика често се използва терминът терца, което е една трета от октавата.

Честотен обхват: това са всички честоти, които се съдържат между две честоти, наречени граници на честотния обхват.

Реверберация: това е продължителното звучене след прекратяване действието на звуковия източник в закрито пространство.Стандартното време на реверберацията е времето, в течение на което след прекъсване на звука неговата интензивност се намалява един милион пъти спрямо началната си стойност.